Осеоденсификацията е неотнемаща техника за пробиване, която запазва и уплътнява костта. Тази процедура се опитва да увеличи костната плътност, въртящия момент при поставяне и стабилността на импланта. Техниката е подходяща за хоризонтална аугментация в тесни алвеоларни гребени, както и за вертикално увеличаване на височината чрез крестален синус лифт.

52-годишен пациент се явява на профилактичен преглед. Той няма хронични заболявания и не приема никакви лекарства. Претърпял е различни дентални лечения и също така има две активни кариозни лезии. Освен това пациентът има четири имплантата (2-ри, 3-ти и 4-ти квадрант). Установява се, че той има ранно пародонтално заболяване (стадий IV, степен В). Състоянието на пародонта му е стабилно, дълбочина на сондиране от 5 mm се вижда само при импланта в област 36. Установен е и гингивит.

Дългосрочният успех при лечението с импланти е цел, към която се стремят всички клиницисти. Основополагащи за това са правилното поставяне на имплантите, подготовката на хирургичното място и добрата остеоинтеграция след поставянето им. Въпреки че стойността на въртящия момент е основна предпоставка за първичната стабилност, тя сама по себе си не осигурява пълна информация. Ето защо познаването на стойностите на ISQ е от основно значение за оценката както на първичната стабилност на импланта (механична стабилност), така и на вторичната стабилност на импланта (биологична стабилност или остеоинтеграция).

Обикновено снусът влиза в контакт с устната лигавица чрез поставянето му под горната устна, а в някои случаи и под долната устна, при което съдържащият се в него никотин може да попадне в кръвообращението през устната лигавица.